Майсторката на дантели

Калоферската дантела всъщност е брюкселска дантела, но майсторките винаги добавят нещо от себе си

© Оля Стоянова

Калоферската дантела всъщност е брюкселска дантела, но майсторките винаги добавят нещо от себе си

"За да се получи красива бродерия, трябва да работиш като хирург", казва Ани Зехирева и през това време не престава да премята десетина совалки в ръцете си. Движенията й са толкова бързи, че е невъзможно с просто око да се проследи коя совалка къде отива и какви плетки се заплитат в момента. Тази сръчност може да отчае всеки. А Ани се смее.


Тя е вече пенсионерка, от двайсет години живее в Калофер и плете калоферска дантела. Няма ученици, няма последователи. Откриваме я благодарение на регионална туристическа асоциация "Стара планина", която популяризира непопулярните туристически дестанации. Ани има внуци – момче и момиче на десетина години, на които се надява един ден да остави занаята. Съгласна е дори да води безплатни курсове, но засега няма желаещи.
Въпреки това Ани Зехирева не се отказва и често може да бъде открита в къщата музей "Христо Ботев" в Калофер, където показва сложните плетки и разказва истории за времената, когато се говорело за магията на калоферското ръкоделие.


"Аз съм най-младото момиче, което плете дантели в Калофер", казва и после пояснява, че другите жени вече са на по деветдесет години и сигурно не е далеч времето, когато това изкуство ще бъде забравено.




Ани Зехирева е съгласна дори да води дори безплатни курсове, но засега няма желаещи. <br />

© Живко Джаков

Ани Зехирева е съгласна дори да води дори безплатни курсове, но засега няма желаещи.


Докато разказва, совалките се заплитат и конецът се къса. Ани пак доволно се усмихва. "Не, че исках да се скъса, но е хубаво, че стана така. Защото това е ръчна работа и не може без възел. А пък и възелът е много сложен и е хубаво да се види". И продължава с ръкоделието.


Бърза да уточни нещо важно – въпросната калоферска дантела всъщност си е чиста брюкселска, както е позната навсякъде по света. Техниката на изплитане е еднаква, но калоферчанки винаги добавят нещо от себе си – различни мотиви като слънчогледите, например.


Моделите на тези ръкоделия за първи път са донесени тук през 1900 г. от калоферка, която се връща от Белгия. През 1877 г. градът е напълно опожарен, не е останала нито една здрава къща и жените също започват да мислят варианти как да печелят пари. Спират се на идеята да плетат брюкселската дантела, която да продават в чужбина и така да помагат на семействата си.


Защото точно брюкселска?
"Ами тя била известна по света и се търсела, а колкото до сложността на плетките – местните жени нямали съмнения, че ще се справят, защото нито една от тях нямала навика да седи със скръстени ръце", обяснява майсторката.


Така първо няколко от местните момичета отиват да се обучават в София, а след две години в Калофер е открито първото и единствено в страната Дантелено училище "Трудолюбие". Тук са идвали чехкини, които да преподават различни модели и да научат жените сами да си правят модели.


Сега Ани поглажда плетката пред себе си. "Тези дантели на са суета, те са били поминък на калоферчани", казва тя. По думите й близо две хиляди момичета завършват Дантеленото училище и всеки е бил наясно, че калоферските момичета освен, че печелели пари, били хубави и имали най-красивите чеизи.


При социалистическия режим това изкуство започва да се брои за упадъчно – занимание за богати и разглезени домакини. И затова днес само шепа жени са запазили тайната на ръкоделието.


Калофер

© Живко Джаков

Калофер


Какво освен търпение трябва за калоферска дантела - цилиндър, върху който да се разположат кройката и бродерията, стойки, карфици и совалки, както и специални конци.


Ани показва как за оплитането само на едно листенце на декоративно цвете са необходими 4 совалки - "Прави сметка колко совалки трябват, ако цветето има 14 листа".


За оплитането на всяка фигура - цветя и листенца, пеперуди и слънчогледи, се използват различни модели. Понякога изплитането на един детайл отнема седмица или повече. За завършването на едно каре – от тези, които бабите ни са слагали върху холните масички или бюфетите, трябва месец.


Според Ани сега почти никой не се интересува от тези ръкоделия и рядко някой ги купува. Ако това се случи, то купувачите задължително се занимават с ръчен труд – грънчари, дърводелци, дърворезбари, все хора, които работят с ръцете си и могат да оценят направеното. Звучи странно, но майсторката на дантели казва, че досега не е видяла чужденец да си купи дори едно каре.


"Имах привилегията да живея със стара плетачка на дантели. Имах предимството, че моята свекърва цял живот се занимаваше с това, а аз несъзнателно съм учила движенията й и винаги имаше кого да попитам, когато нещата станеха прекалено сложни. Сега благодаря, че дойде демокрацията, за да ме изгонят от работа и да се захвана с дантелите."


Докато говори, Ани не престава да плете. Совалките подрънкват, под пръстите й оживява сложният модел.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията: