Ако сте почитатели на китайските сувенири, тогава със сигурност сте виждали малки червени или жълти декоративни възли, под тях изображение на божество, будистка сутра, кратунка, риба или просто йероглифа за късмет, и накрая пискюл. Всъщност подобни сувенири могат да са изработени и само от сложни възли и да са доста големи, обикновено около традиционната Нова година китайците ги окачват на входните врати на домовете си и в стаите, надявайки се да им донесат здраве и благополучие. Днес обаче ще ви разкажа не са самите сувенири, а за красивите възлите, които са неизменна част от тях, както и от много други украси, предмети за всекидневна употреба и облекло, до такава степен, че са се превърнали в един от най-характерните символи на китайската декоративна култура и естетика.
Изкуството на китайските декоративни възли, или „джунгуо дзие", е един от най-древните начини за символично изразяване на най-красивите и съкровени човешки мечти. Още от най-дълбока древност възлите са имали чисто практическо приложение в изработването на предмети, необходими за оцеляването на човешкия род като примки и мрежи за лов и риболов, въжета за придърпване и придържане заедно на различни предмети. Поради нетрайността на материалите обаче – основно растителни влакна и животински косми, днес почти не са запазени възли от тази епоха. С времето обаче връзването на възли в Китай започва да се оформя като специфична дейност, заживява свой собствен живот и в крайна сметка си се превръща в изкуство, съчетаващо красотата и оригиналността на човешката фантазия с функционалността. употреба. В древен Китай декоративните възли били орнамент на всичко – от фенерите, през дръжките на мечове и чайници, до пискюли, привързани за обикновени ветрила, чадъри или игли за коса. В традиционното китайско облекло, което не познава копчетата, тези възли играят основна и незаменима роля. Всъщност възлите били най-разпространения вид декорация, придаващи елегантност на всичко, което украсявали, включително обикновени места и предмети за всекидневна употреба.
Първите и най-добре запазени свидетелства за това изкуство са сцени върху бронзови съдове от епохата на Воюващите царства (V-ІІІ в.пр.н.е.) и върху будистки каменни резби от периода на Северните династии (ІV-VІ в.). За красивите възли се говори също в литературата, поезията и лични писма на някои от китайските владетели. С течение на времето това изкуство се развивало и усложнявало, самите възли ставали все по-красиви и от чисто декоративен елемент китайците започнали да им приписват различни значения като вещаещи късмет и благополучие. По времето на династиите Суй и Тан (VІ-Х в.) изкуството за връзване на възли достигнало своя апогей, а впоследствие по време на Цин (ХVІІ-ХХ в.) възлите се разделили с чисто фолклорното си значение и се наредили сред най-изящните китайски изкуства, наред с калиграфията и поезията. Впоследствие, през първата половина на ХХ век до 1976 г. връзването на възли запада и почти изчезва, за да се прероди отново днес и си върне статута на национално изкуство.
В една от старите китайски енциклопедии на думата за възел – „дзие", се дава следното обяснение: „Някога златни нишки са били преплитани безброй пъти като символ на любовта, откъдето идва и името възел на любовта". Известният тански поет Мън Дзяо, живял през VІ-VІІ в. има поема, озаглавена „Възел на любовта". В нея той тъгува по своята любима с думите: „Нека свържем сърцата си във възел; нека ги свържем във всичко, което правим; нека свържем сърцата си във възел завинаги". В представите на китайците този възел е останал като символ на истинската и вечна любов.
В „История на династия Ляо", писана през ХІV в., пък се разказва как всяка година на 5-я ден от 5-я месец, ляосците връзвали възли от пет разноцветни нишки, които наричали „възли на щастливото събиране".
Независимо от формата им, декоративните възли винаги са носили някакво благоприятно значение. Така например, възел във формата на риба вещае изобилие, а възел, наречен „щастлив облак" се вярвало, че носи късмет и сигурност. Изследователи на това изкуство определят 14 основни вида възли, някои от които носят имена като „двойно съвършенство" или „възел за добър късмет". Още от династия Тан възелът за добър късмет е бил неотменна част от облеклото на будистките монаси или украса на храмовите завеси, а към възелът „двойно съвършенство" се привързва монета, с която в Новогодишната нощ възрастните членове на семейството даряват децата, пожелавайки им здравето и късметът винаги да бъдат техни спътници.
Макар най-типичните декоративни възли да се изработват само от червени нишки, тъй като китайците свързват този цвят с късмета и просперитета, те могат да бъдат също така златисти, зелени, сини или черни, както и съчетание от тези цветове. Важното за китайските възли е да изглеждат еднакво и от двете им страни, докато всичко останало зависи от креативността на майсторите, които ги изработват.
Тодор Радев
